Добро пожаловать!
логин *:
пароль *:
     Регистрация нового пользователя

Средневековая Европа - Страница 1 Средние века

Средновйшна

Европа

Х-ХІІІ Век

ЛЕКЦИОНЕН КУРС

КРАСИМ И РА ТАГОВ А


Х-ЗСГЕ Зе>.

ЛЕКЦИОНЕН КУРС

София *2007 Издателство ПОЛИС



-0000134300

© Красимира Димитрова Гагова, 2007

© Константин Атанасов Жеюэв, художествено оформление, 2007

ISBN 978-954-796-020-6

Западня Европа през втората половина на X и началото на XI в.

През X в. Западна Европа вече е преживяла голямото разместване на населението, настьпило в резултат на срива на Римската империя, създаването на варварските дьржави, разпадането им и последвалите инвазии на викинги, сарацини и маджари. Разбира се, това не означава, че е настъпил спокоен и безбурен живот. Напротив-това било времето на друго голямо разместване, съпътствапо създаването на нов вид общества и нов вид отношения вътре в тях. Кълновете на промените се наблюдават още в предходните векове, но именно към средата на де-сетото столетие става видимо началото на сериозните промени, конто фактически дават основание на повечето медиевисти да настояват, че краят на X - началото на XI в. в Западна Европа бележат долната граница на т. нар. Същинско средновековие.

Този период се характеризира със запазването на отношението към земята като към основно богатство, основен източник на прехрана и съответно пръв по значимост икономически фактор. Забелязва се оба-че и известно развитие на търговията и постепенно отпадане на нега-тивното отношение към тези, които я практикуват. Политическата не-стабилност вследствие на слабата централна власт поражда необхо-димостта от нов вид регулация на отношенията вътре в обществото. Всички тези фактори заедно и поотделно, съвместнО с останапите об-стоятелства извън разглеждания географски район, определят исторического развитие на Западна Европа в този изключително интересен период.

Земеделие. Техниката на обработване на земята била примитивна и това логично водело до ниска производителност и бързо изтощаване на повърхностния почвен слой. Ползвал се дървен палешник, понякога обкован с желязо, и все още рядко се впрягал добитък, който да води ралото. Обикновено се практикувала триполнатасистема - 1/3 от земята се засявала със зимни култури, 1/3 - с пролетай, а 1/3 оставала за угар, за да си почива. Всяка година нивите се сменяли. Въпреки грижи-те и тежкия труд продуктивността била ниска и изхранването на насе-лението представлявало истински проблем. Не случайно народною въ-ображение създало легендата за страната Коканя, където изобилието от храни нямало край и където всички щастливо преяждали всеки Бо-жи ден. При това положение дребните свободни собственици на земи съвсем закономерно търсели или покровител, или някакъв вид обеди-нение в рамките на селото, конто да облекчат тежкото им ежедневие. Подобии процеси протачали и на Изток, но специфичните икономи-чески условия на политаческата децентрализация на Запад довели до формирането на специфични нови социални отношения. Притежате-лите на големи поземлени владения трудно можели да организират тях-ната експлоатация, тьй като ниското техническо равнище на обработ-ването на земята изисквало много работна ръка. Евентуалното запла-щане на работниците също представлявало проблем поради ниската парична циркулация. Затова собствениците намерили изход в отдава-нето на земи за обработване на т. нар. държатели, конто не притежава-ли съответната земя, а само ползвали узуфрукта, т. е. произведеното от нея. Част от реколтата или (много рядко) нейното парично съответст-вие било давано на собственика на земята като компенсация за ползва-нето и. Държателите имали и други задължения - т. нар. ангарии: без-платен труд за собственика върху неговите земеделски земи (както и върху частотземите на държателите, чиято реколта била поначало предназначена за собственика), при строежите и подцържането на неговите сгради.

 
  • Публикация расположена в следующей рубрике:
  •  

     

    Другие материалы по теме. Литература. История Беларуси.